“СЛОВОТО, ЩО КЪРМИ ДУШИТЕ ЧОВЕШКИ”

Има един ден светъл ден в годината, изпълнен със слънце, цветя и музика. Има един сияен ден, в който цял народ свива венци пред ликовете на Светите братя Кирил и Методий. Има един тържествен ден в годината, в който празнуваме българските букви и слово. “Словото, що кърми душите човешки, що укрепва сърца и умове, слово, под- готвящо всички да познаят Бога.” Словото що чуваме от първия вик и носим със себе си до последния стон. И тръгва българското слово от свитъците на двамата братя, за да получи благосло- вията на Княз Борис І; да посее семената си в Преславската и Охридската книжовни школи; да покълне в тъмната килия на един хилендарски монах; да разцъфти в буквара на Петър Берон и Чинтуловите песни; да даде богатия си урожай в огнените слова на Раковски, Левски и Бенковски; да бъде възторжено прочетено в едно “Кърваво писмо”; да ни дарява до днес с богатите книжовни плодове на Каравелов и Вазов, Ботев и Яворов, Дебелянов и Вапцаров. Има един съкровен български ден, в който всеки от нас си припомня своя пръв учи- тел и мислено му благодари за търпението и усилията, с които държеше ръцете ни, когато изписвахме първото ченгелче и буквичка; сричахме на глас, разпознавахме чрез книгите доброто от лошото. Благословен и плодоносен да бъде трудът на всички учители, просветители и хора на духа! Честит и сияещ от слънце да бъде 24 май – НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК, в който честваме Първоучителите и нашите първи учители! На многая лета за българската азбука, окриляща тържеството на духа ни към божественото слово! Амин!

Кунка Неделева