Зларин, 10 април 1922 г. – Стубичке Топлице, 25 октомври 2010 г.

МАЙКА ЧОВЕШКА

По-добре черна зима да беше родила, майко моя,

а не мене.

Да беше родила мечка в бърлога, змия в леговище.

И по-добре камък да бе целунала вместо лицето ми,

по-добре с виме да ме е кърмил звяр, отколкото жена.

Птица да беше родила, о, майко моя, би била майка.

Щастлива би била, с крило би стоплила птицата.

Да беше родила дърво, дървото би оживяло напролет,

би разцъфтяла липа, тръстиката би се раззеленила

от твоите песни.

До нозете ти би почивало агне, ако беше негова майка.

Да го милваш и плачеш – би те разбрало добичето мило.

А ти сама седиш и делиш само свойто мълчание

с гробовете:

тежко е да бъдеш човек, докато ножът се побратимява

с човека.

Превод от хърватски: Иван Коларов

СКУКА ИЛИ КОЙ ЗНАЕ КАКЪВ ДЕН

В стихотворението което няма да напиша никога

Има езеро вече остаряло

От росата по невидими цветя които

Спускат нефункционални стълби

Все по-навътре в мен, в някакъв град

До невеселите статуи на пролетта

На зеления барабанчик който чака

в дрипи, във войнишки дъжд,

Някъде където старомодните сълзи

от умора са преминали в омраза.

Превод от хърватски: Людмила Миндова