ВЕЛИКДЕН – БЪЛГАРСКИ ЦЪРКОВНИ И НАРОДНИ ТРАДИЦИИ

КАЛЕНДАР 2024 – ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА, МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ, СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (ПРОШКА), ВЕЛИКИЯ ПОСТ, ЦВЕТНИЦА, СТРАСТНА СЕДМИЦА, ВЕЛИКДЕН

9 МАРТ (СЪБОТА) 2024

Първата ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА, Задушница Месопустна.

  • Всички задушници впрез годината са винаги в съботен ден.
  • За една календарна година обикновено Задушниците са три – преди Месни заговезни, след Спасовден, и за Архангеловден.
  • На Задушница се посещават гробовете на починали близки.
  • За помена се приготвя коливо – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата.

10 МАРТ (НЕДЕЛЯ) 2024

МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ, НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА

  • Началото на Възкресния пост. Тя се отбелязва 8 седмици преди Възкресение Христово.
  • На Месни заговезни при богослужението, Православната църква припомня картината на Страшния съд, трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.
  • Празникът Месни заговезни получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която не се яде месо до края на Великия или Великденския пост.
  • Думата “заговезни” идва от заговявам, започвам да постя. В седмицaта преди празника Сирни заговезни разрешава се консумацията на мляко и всичко, произведено от него.
  • В неделята на семейството се събира на празнична вечер, като традиционно се ядат само месни ястия.

СЕДМИЦА ОТ 11 МАРТ ДО 17 МАРТ 2024 – (ОТ МЕСНИ ДО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ)

  • Не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене и други.

17 МАРТ (НЕДЕЛЯ) 2024

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – ПРОШКА, ПОКЛАДИ, ПРОЩАЛНА НЕДЕЛЯ, СИРНИЦА, МАСЛЕНИЦА, СИРОПУСТНА НЕДЕЛЯ

  • На Сирни Заговезни се припомнят Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

Како и кога се иска Прошка?

  • Прошка може да се иска през цялата седмица преди Сирни Заговезни, като в днешно време обичаят се изпълнява с най-близките на вечерята на Сирни Заговезни.
  • Прошка искат по-младите от по-старите, деца от родители, младоженци от кумовес целуване на ръка и думите – “Прощавай, мамо, тате..“ – “Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.
  • Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.
  • Палят се много огньове и факли, за да се прогони зимата и злото.

18 МАРТ (ПОНЕДЕЛНИК) 2024 – започва Великия пост

28 АПРИЛ (НЕДЕЛЯ)

ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНА НЕДЕЛЯ, КУКЛИН ДЕН

  • На този ден Исус е влязъл в Йерусалим и бил посрещат от народа с цветя и палмови клонки.
  • В българските традиции по разбираеми причини се използват не палмови, а върбови клонки. Клонките се благославят в църквата и се окичват по вратите на домовете.

ОТ 29 АПРИЛ ДО 4 МАЙ

СТРАСТНА СЕДМИЦА, ВЕЛИКА СЕДМИЦА

  • Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас.
  • В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон.
  • Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

  • На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
  • Според традицията денят е отреден за почистване на дома. Специално внимание на почистването на прозорците. Традиционното пролетно чистене продължава и в следващия ден.
  • Не трябва да се консумират месни и млечни храни.

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

  • На Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

ВЕЛИКА СРЯДА

  • Юда уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.
  • На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, и на Разпети петък да се раздава за здраве.
  • На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

  • Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие.
  • След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: “Вземете, яжте, това е моето тяло!”. После вдигнал чашата и казал: “Пийте от нея всички. Това е моята кръв, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете”.
  • След причастието признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. С апостолите отишъл в Гетсиманската градина дето се молил до идването на предателя.
  • Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК, РАЗПЕТИ ПЕТЪК

  • Припомнят се великите страдания на Христос.
  • В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.

ВЕЛИКА СЪБОТА

  • Християните предпочитат да прекарат този ден тихо, в молитва.
  • В събота срещу неделя се ходи на църква за Тържествена литургия.
  • Точно в полунощ камбаните на църквата зазвъняват и свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистина Воскресе!“
  • Хората палят свещи и обикалят църквата три пъти като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време. Вярва се, че, ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си ще има късмет, здраве, ще е пречистен и щастлив, а в домът му ще има само благоденствие.
  • Към вечерта е време за печене на козунаци и боядисане на яйца.

5 МАЙ 2024

ВЕЛИКДЕН

  • Великден, най-значимият ден в християнския календар. Отбелязва се винаги първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
  • Католическият Великден и православният Великден понякога се падат на една дата, а по-често са на различни дати, защото католиците изчисляват Великден по Григорианския календар, а пък православните – по Юлианския.
  • На трапезата да има козунак и агнешко, боядисвани яйца, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
  • Независимо от това как се празнува Великден, основното е духът на единство, любов и взаимопомощ които изпълва срцата на вярващите на този светъл празник. Великден ни напомня за важността на прошката, прераждането и надеждата, коиот са така неопходими на всеки човек.

“ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!“

„ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!“